Народният театър „Иван Вазов“ е най-старият театър в България. Сградата е построена в близост до бившия княжески дворец в столицата, днес Национална художествена галерия, по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер, завършена е в края на 1906г. и е открита за представления на 3 януари 1907г.

Заради своята историческа стойност сградата на Народното събрание е обявена за паметник на културата. Разположена в центъра на София, тя e проектирана в нео-ренесансов стил от Константин Йованович, сръбско-български архитект, който е получил образованието си във Виена и Швейцария. Тя е построена между 1884 и 1886 от Фридрих Вилхелм Густав Лиибе, млад строител от Саксония, който е само на 22 години, когато започва строителството.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, е националната библиотека на България, най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата библиотека в страната.

Националната художествена галерия  заедно с Националния етнографски музей се помещават в сградата на бившия царски дворец на площад Батемберг.

Амфитеатър на Сердика е амфитеатър в древния римски град Улпия Сердика. Открит през 2004 г., предмет на разкопки през 2005 г. и 2006 г., руините на амфитеатъра са разположени в центъра на съвременна София. Амфитеатърът е построен през 3-ти 4-ти век сл. Хр.. и най-вероятно е завършен 2-ри, 3-ти век, опустошен по-късно от готите. Въпреки това, амфитеатърът, остава в употреба и е изоставен към 5-ти век. Размерът на овалната арена е само около 10 м (33 фута) по-малък от този на Колизеума и с това амфитеатърът на Сердика е сред най-големите в източната част на Римската империя. Той е бил разположен извън градските стени на Сердика и е представлявал място за битки между гладиатори и диви зверове.

Царският дворец е построен на два етапа. През първия период 1880-1882, по време на управлението на княз Александър Батемберг, по сградата работи австро-унгарският архитект Виктор Rумпелмайер. На 26 декември 1882 се открива тържествено представителната част на двореца, обхващаща административния приземен етаж, балните зали горе, третия етаж, предвиден за прислугата. Вторият етап, по време на княз (по-късно цар) Фердинанд, възлага изграждането на източното крило на двореца на Виенския архитект Фридрих Грюнангер, който включва тук елементи на виенски нео-барок. Източното крило е мястото, където са били разположени апартаментите на кралското семейство, както и някои сервизни помещения (включително и асансьор).

Централният Военен клуб е проектиран от чешки архитект Антонин Колар в нео-ренесансов стил и през 1907 е завършен от българския архитект Никола Лазаров. През 1895 г. е положен основния камък на зданието, камък от победното бойно поле при Сливница от Сръбско-българската война (1885-1886). Сградата е на три етажа и разполага с кафене, художествена галерия, множество зали, различни по размер, както и внушителна концертна зала с 450 места. Централният военен клуб винаги е бил важен културен център на столицата, тук са излагани творби на Иван Мърквичка, Владимир Димитров, Ярослав Вешин. В концертната зала представления са изнасяли актьори и оперни певци като Кръстю Сарафов, Николай Гяуров, Фьодор Шаляпин, Борис Христов, и др.

Централната минерална баня е емблематична сграда в центъра на София, град, известен с минералните си извори, паметник на културата с национално значение. Построена в началото на 20 век, близо до бившата турска баня, е била използвана като обществена баня до 1986. Обществени бани в София са съществували още през 16-ти век. Сградата е проектирана във виенски стил сецесион, но тук архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер умело интегрират както типично български, така и византийски, и източни православни архитектурни и декоративни елементи, от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер. Проектът е изготвен 1904-1906, официалното откриване на минералната баня е на 13 май 1913 г., но пълното завършване на сградата и на градината е след още две години. Художниците Х.Тачев и Св. Димитров завършват керамична украса на сградата. Северното крило е бил повреден по време на бомбардировките на София през Втората световна война, но е възстановено няколко години по-късно.

Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ е православен  храм. Построен в нео-византийски стил, служи като катедралната църква на българския патриарх и е един от най-големите православни катедрали в света, както и един от символите на София и основна туристическа атракция. Катедралата „Александър Невски“ е кръстокуполна базилика с подчертан централен купол. Позлатеният купол е висок 45 м (148 фута), а камбанарията достига 53 метра (174 фута). Храмът има 12 камбани. Интериорът е украсен с италиански мрамор в различни цветове, бразилски оникс, алабастър и др материали. Строежът на „Св. Александър Невски“ започнат през 1882 г., но основно протича между 1904 и 1912. Свети Александър Невски е руски княз. Катедралата е създадена в чест на руските войници, загинали по време на Руско-турската война 1877-1878 г., в резултат на която България е освободена от османско владичество.

Църкви в София

Боянската църква е средновековна българска православна църква, разположена в покрайнините на София, в кв. Бояна. Източното крило на двуетажната църква е построена в края на 10 или началото на 11 век, а централното крило е добавено през 13 век, по време на Втората българска държава. Следващо разширяване на сградата на запад е правено в средата на 19-ти век. Църквата дължи своята световна слава най-вече на своите стенописи от 1259. Паметникът е добавен към Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1979 година.

Църквата „Свети Георги Победоносец” – Ротондата е ранно-християнска рортонда, изградена от червени тухли. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики. Намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Ротондата е част от голям античен комплекс от сгради от края на 3 век – началото на 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите.  Запазени са във фрагменти 5 слоя стенописи (първият — римско-византийски с растителни мотиви от 4 век; вторият — български с ангели от 10 век; третият — от 11 век и 12 век – фриз с пророци и фрески, изобразяващи Възнесението, Успение Богородично и др.; четвъртия — от 14 век с ктиторския портрет на епископ северно от входа и пети — орнаментален от времето на джамията). Изключителен сред всички стенописи е този, изписан в 10 век, най-вероятно по времето на цар Симеон I Велики, цар Петър I или на цар Самуил. Уникален е одухотвореният и човешки образ на глава на ангел, изписан под купола, като той е може би, ако не единствената, то най-въздействащата творба, която ни дава представа за високото майсторство на българската художествента школа от златния век на Първата българска държава. Някои специалисти не без основание считат, че надминава образците на много по-късните Боянска църква и Италиански проторенесанс. Великолепни фрески на 22 пророка, високи над 2м коронясват купола. Рисувани през Отоманския период, когато сградата е била използвана като джамия, фреските са били открити едва през 20 век.

Църквата Света Неделя е източно православна църква в София, катедрала на Софийската митрополия на Българската патриаршия. Света Неделя е средновековна църква, която многократно е разрушавана през вековете и е реконструирана. Настоящата сграда на храма е сред забележителностите на София. Тя е проектирана от известния български архитектурен екип Васильов-Цолов.

Руската църква, известна като „Св. Николай Чудотворец”, е руската православна църква в центъра на София, разположен на бул.“ Цар Освободител „.

Църквата „Св. Параскева“ е православна църква, посветена на Св. Параскева, разположена на ул. „Георги Раковски“ № 58, в центъра на града. Тя е третата по големина църква в София. През 1910 г. завършилият образованието си в Щутгарт български архитект Антон Торньов (1868-1942) печели конкурса за проектиране на църквата. Заради Балканската война и Първата световна война, строителството е отлагано. През 1922 г. църковното настоятелство обявява следващ конкурс, който отново е спечелен от Торньов. Строителството на църквата „Св. Параскева“ е завършено през 1930, но довършителните работи по портика продължават до 1940 г.

Църквата „Света Петка Самарджийска“ се намира в центъра на София, в близост до катедралата „Света Неделя“. Върху криптата, която е много стара римска гробница от IV в., което означава, че тук е имало предишна обредна сграда, в ХІ век е издигнат настоящия храм. Най-старите запазени стенописи са от ХІVв. над него е слой от ХV и ХVІв., зографисван от св. Пимен Зографски. Църквата е наречена на света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието и са се черкували и поддържали храма. Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.

Църквата „Свети Седмочисленици“ е православна църква, е изградена между 1901 и 1902 на мястото на изоставена османска джамия, открита на 27 юли 1903 г. Църквата е кръстена на Кирил и Методий и петимата им ученици, известни в Православието като Седмочисленици.

Църквата „Света София“ е втората най-стара църква в София, датираща от 6 век. През 14 век, църквата дава името града, известен дотогава като Средец. Църквата е построена на мястото на няколко по-ранни църкви, на място за поклонение, датиращи от дните, когато тук е бил некропола на римския град Сердика. През 2 век тук е местоположението на Римския театър. През следващите няколко века на същото място са построени няколко други църкви, унищожени по-късно при нахлуването на готите и хуните. Смята се, че основният проект на настоящата базилика, с две кули на изток кули и кула-купол, се смята за петия структура, изготвен по време на царуването на византийския император Юстиниан I в средата на 6-та век (527-565), когато е построена и добре известната църква „Света София“ в Константинопол. Църквата „Света София“ днес момента е едно от най-ценните произведения на ранната архитектура в Югоизточна Европа. Настоящата сграда е с три олтара. Подът на църквата е покрита със сложни раннохристиянски мозайки с мотиви от флората и фауната. Църквата „Света София“ се намира в средата на древен некропол, някои от гробниците разполагат и с фрески.

Университети в София

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (е най-старото висше учебно заведение в България. Той е създаден на 1 октомври 1888 г. с решение на Народното събрание като висш педагогически курс. Централното крило на сградата на СУ е построено с щедрите дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят фасадата ѝ. Разпростира се на площ от 18,624 m², 324 сгради, 22000 студенти.

Нов български университет съчетава днес в едно потребностите на образованието, развитието на научно-изследователската мисъл и интересите на бизнеса – мисия, ориентиранa към бъдещето и просперитета на българската икономика, гарант за подобряване на културата и стандарта на българското общество.
Просторните и функционални сгради предлагат най-модерни условия за обучение на студенти по бакалавърски, магистърски и докторски програми, както и център за дистационно и електронно обучение. Модерни аудитории, специализирани езикови зали, аудитории за музика, танци, рисуване, архитектура, мода, аула, лаборатории, културно-информационен център, библиотека на три нива, киносалон, театър, копирен център, книжарница – това е само част от материалната база, предразполагаща за високия стандарт за подготовка на студентите, които са над 12000.